Пъстрата дискусия показва добре каква е вероятността от лоши последствия и то по мнение на доста опитни тераристи. Що се отнася до "интереса на животните", не мисля, че за самият гекон е от такова значение дали ще е Hypo Tangerine или Super Hypo Tangerine Carrot Tail Baldy, говоря за ситуация когато се работи внимателно и няма нежелани ефекти (не говоря за Enigma)
Нека бъдем честни. Никой не го прави внимателно и това е факт. Причините са егоистични и най-често свързани със сумите, асоциирани с по-редките морфи. А и хайде, не говорим за световно известните хора, които се занимават с това, а за такива като теб и мен и хората, които развъждат в България. Аз лично леко се съмнявам, че някой се опитва да създаде/ще създаде някакъв уникален морф и за това инбрийдва? Ако имаш парите и ресурсите, можеш да експериментираш, както се експериментира с други животни по света, дори и от чиста научна гледна точка, но не виждам защо хора като нас трябва да го правят, като се има в предвид, че не е доказано, че поколенията няма да имат никакъв проблем. За да се намали процента на проблемите в поколенията, трябва да си сигурен, че животното е здраво и силно на 100%. Проблемът е само, че повечето хора, които размножават, селектират животните единствено на база цветове. И да, инбрийдването може да изкара на яве не само дефектитните гени, но и тези, които не са такива. С решението да размножаваш идва и отговорност не само към родителите, но и към поколението. И никой от средностатистическият човек като теб и мен не може да ме убеди, че инбрийдинга носи нещо добро за нас и нашите гекони при положение, че не знаеш АБСОЛЮТНО нищо за родословното дърво на геконите си. Големите развъдчици си имат свежата кръв и гени, които искат да изпитат, но не виждам хора като нас как точно биха допринесли за вида или биха създали нови морфи?
От друга страна, всички проблеми ли са физически/поведенчески или и двете? До този момент няма изследвания и данни, доказващи или отричащи наличието на мозъчни увреждания, каквито намираме при хора и бозайници от инбрийдинг, които не могат да се установят с просто око. А ако животното страда вътрешно? Ето за това казах, че няма да се съглася с инбрийдинга, защото на мен ми пука достатъчно, за да не искам да поема риска.
Ето при породистите кучета примерно (поколение на поколения породисти кучета) , които също са размножавани родствено и то само на физическа база, проблемите са видни от доста време (цитирам: red eye, hip displacia, cardiac cmplaints, uncontrolable obesity, skin ulcers due to folds of skin) и много интересно се забелязва, че умират много, много рано. Значи ли това, че трябва да продължаме да си играем на Господ, докато някой го ДОКАЖЕ или просто да се научим от предишни грешки при много по-отдавна разпространени домашни любимци?
Ако започнем за дискутираме въпроса за "интереса на животното" на екзистенциално ниво, освен че ще се отклоним от темата, то ще се оплетем още повече, защото на този принцип: какъв е интересът на животното да бъде взимано от природната среда и отглеждано в терариум (визирам за любителски цели, а не в зоопаркове за целите на консервационни програми)?
Именно поради факта, че са в плен, отглеждани в затворено пространство, отговорността да осигурим най-добрата среда, близка до тази, в която живеят пада върху нас! В дивото има природна СЕЛЕКЦИЯ. Само най-силните оцеляват, точно за това и по-големият процент морфи не се срещат в дивото. Дали в природата една женска би приела първият мъжки, на който попадне, или би избрала най-силният и най-подходящ, както при всички други животни? Нещо, което се проявява и при хората.
Ами аз мисля, че по-голямата част от домашно отглежданите животни, независимо дали са плод на инбрийдинг или не, нямат голям шанс за оцеляване на диво...
Напротив. Особено когато говорим за влечуги. Нека не забравяме, че влечугите никога не се ОПИТОМЯВАТ като куче или коте, а просто развиват толерантност към нас. Като например игуаните. Когато ги чешеш по главите и те си затворят очите, това често бива бъркано с "удоволствие", защото такава би била реакцията на котка или куче. Само че в действителност това е защитен механизъм при игуаните. Точно както очите на крокодилите се покриват с нещо, за да ги успокоят.
Когато говоря за оцеляване, не говоря за вродените инстинкти, защото те не изчезват. Говоря за физическото им състояние и много вероятната неспособност да ловуват примерно също толкова добре, колкото останалите, както и голяма възможност да не успеят да се размножат. Да, малък брой морфи са се срещали в дивото, но не за дълго, защото са прекалено лесна плячка или са физически неспособни да издържат.
Съгласен съм с теб, че от гледна точка на животното е ущетяващо, ако нежелан ефект е скъсяване на живота. Не съм съгласен обаче, че продължитеността на живота трябва да се разглежда като самостоятелен критерий. Така например повечето рекорди по дълголетие са на животни, отглеждани в неволя. Значи ли това, че да живеят в природната си среда не е добра практика за животните?
Аз мисля, че продължителността на живота е особено важен критерии. Ако един нормален морф може да живее 20+ години, а някои морфи до 2 годишна възраст, това какво говори за имунната/сърдечната им система и като цяло за здравето им? Явно е, че нещо не е съвсем наред, не мислиш ли?
Рекордите за дълголетие са на животни в плен, защото има доказателство за това, но това не означава, че в природата няма по-стари от тях. И като се има в предвид, че фактори, които са особено важни за популациите в природата, от рода на намирането на ресурси от храна и вода, които пък един гекон в плен получава на готово без никакви усилия и пак на практика виждаме, че смъртността при повечето морфи е много голяма на крехка възраст... мисля отново говори само по себе си.
Нека не забравяме и поредният проект за доста пари - сините гекони.
http://www.leopardgecko.com/projectsНай-после ме "отмързя" да отговоря
На моменти се отплесвам, но темата е толкова обширна, че е доста трудно да си подредиш мислите писмено когато имаш да кажеш толкова много неща. Шъ мъ извиняяти.
100 лв 
80 лв
