Поправяйте ме, ако съм объркала нещо в превода или се различава с Вашите знания.
Австралийският воден дракон (Physignathus lesueurii) е единственият вид от рода Physignathus в Австралия. Той включва подвидовете Източен воден дракон (P.l. lesueurii) и Джипсландски воден дракон (P.l. howittii). Дракона е дървесeн вид агама, която се среща в Източна Австралия от Северна Виктория до Куинсланд, има и малка популация в югоизточното крайбрежие на Южна Австралия. Източния е със бяло, жълто или червено гърло и тъмна лента зад очите. Тъмните ивици при джипсландския са от двете страни на гърлото което е в петнисто жълто, оранжево или синьо. Оцветяването на тялото и при двата вида е светло зелено с напречни черни ленти по гърба, опашката и краката.
Австралийския воден дракон има дълги мощни крайници и нокти, с които се катери и дълга странично сплескана опашка за плуване. От основата на главата и по цялото продължение на гръбначния стълб имат ред шипове, които стават все по-малки към основата на опашката.
Женските достигат до 60-80 см. включително опашката, която заема две трети от дължината на тялото. Мъжките достигат и до един метър и тежат около един килограм. Мъжете се отличават с по-голяма глава и червено оцветено коремче.Различаването им в млада възраст обаче не е толкова очевидно.
Те са изключително срамежливи в дивата природа, но лесно се адаптират към човешкото присъствие. Бързи са и са перфектни катерачи. Когато са под заплаха се „сливат” с околната растителност или скачат във близкия водоем. В състояние са да издържат под вода, на дъното на плитко поточе или езерце, до 90 минути, за да се предпазят от неприятели.
И двата пола проявяват типичното поведение за агамите – студенокръвни са, „махат с ръчичка” и клатят глава. Мъжете са териториални и при наличието на висока популация от мъжки индивиди могат да проявят агресия един към друг изразяваща се най-вече в перчене и стемеж да изгонят противника.
Обитават скалисто-тревисти територии около езерца и поточета, където могат да намерят пряка или прозираща, през надвесените над водата клони на дърветата, слънчева светлина.
Ако забележите малкото Ви гущерче да Ви „маха с ръка” бавно и спокойно, това означава, че той Ви се е подчинил. Ако „махането” обаче е бързо и енергично, това изразява доминиращ характер.
Австралийския дракон спи зимен сън (изпада в хибернация). През пролетта женската изкопава дупка около 10-15 см и снася от 6 до 18 яйца. Гнездото обикновено се прави в пясъчна или мека почва, изложена на пряка слънчева светлина. Когато майката снесе яйцата, зарива ямата с пръст и я замаскирва с малки камъчета. Полът на излюпените зависи от поддържаната в гнездото температура. След излюпването си малките остават за известно време около „родилното”. След това образуват малка колония от „младежи” далеч от възрастните индивиди.
Австралийските водни дракони са жертви на змии, котки, кучета и лисици. Новоизлюпените и млади дракони са застрашени от kookaburras (вид австралийска дребна рибоядна птичка), currawongs (австралийска птица наподобяваща гарван), butcherbirds (свракоподобна птица) и други хищни птици. Много вероятно е да станат жертва и на автомобилния трафик, тъй като често използват нагрятия по пътната инфраструктура асфалт за да се стоплят.
(Превод от
http://en.wikipedia.org/wiki/Australian_water_dragon)
На практика е всеяден. Предпочита широк асортимент от дребни животни, но също така не отказва и много видове плодове и листни зеленчуци. Храни се през деня, дебнейки за издайнически движения на своята плячка или ярките цветове на плодовете и цветя. Хабитата му предлага както разнообразни храни, така и бързо укритие при надвисваща опасност. Най-често може да го забележите да се припича на някой надвиснал над водата клон, тъй като това му осигурява мигновено гмуркане при появата на недоброжелатели.
Минималната дължина на клетката трябва да е поне 1,20 м, височината – колкото повече, толкова по-добре (все пак са катерачи). Задължително трябва да има купа с вода, но идеалния вариант е малко коритце, където да се кисне. Ако имате възможност, няма да се разсърди и на езерце покриващо цялата основа на терариума. Частта над водата е добре да е осеяна с кръстосващи се клони, въжета, мостчета и др. подобни, като трябва да има поне едно място, което да е директно под топлинната лампа.
Могат да издържат на лек студ, ако през деня са се напекли достатъчно. Повечето австралийски водни дракони стават все по питомни с нарастването на възрастта.
Когато са под вода се забавя сърдечната им дейност и обменят кислород и въглероден двуокис с околната среда посредством кожата си.
Когато тичат с бавна скорост използват и четирите си крака, но ако им се налижи да забързат темпото се изправят на задните си крака.
Съдейки по фосилите намерени в Австралия, този вид агами е на близо 20 милиона години.
Размножаване
Водния дракон е яйценосен гущер. Снася между 6 и 18 яйца, най-често 9. Средното тегло на яйцето е между 4 и 5 грама. Гнездят близо до реки, поточета и езера.
Женската копае тунел под лек ъгъл с дълбочина от 10 до 16 см, завършващ с камера. След като е подготвила „гнездото” се позиционира над него и започва да снася яйцата. Ако не уцели дупката претъркулва яйцето с муцуната си или го взема в уста и го пуска в отвора. Накрая зарива със задните си крака входа на тунела и затъпква почвата с муцунка. Замаскирва го с намерени наоколо камъчета, кори от дървета и др. природни „отломки”. Женската проверява „цялостта” на гнездото и го поправя, ако има нужда няколко дена подред и след това го изоставя. Дори не се връща при излюпването на яйцата.
Температурата в гнездото варира от 22 до 32 градуса. Пола (както казахме по-горе) се определя от тази температура, а не от хромозомите в спермата. Това явление се нарича temperature dependant sex determination (TSD). Има три известни модела на TSD. При водния дракон се наблюдава TSD II – при долната и горна граница на температурата зародишите се превръщат в женски индивиди, съответно при средните нива – мъжки индивиди. В стойности мъжките се люпят при 26-28 градуса. Естествено 100 % потомство от единия пол се получава при температури над 30 градуса – женски. При другите стойности преобладава съответния пол. В австралийската национална ботаническа градина драконите снасят яйца от началото на ноемрви до края на декември. Обикновено всяка женска снася по два пъти ( с интервал от месец) в този период. Новоизлюпените се появяват от края на лятото до началото на есента. Полова зрялост достигат на около пет години. Размерът на мъжкия трябва да е най-малко 21 см от върха на муцуната до основата на опашката и с тегло поне 400 грама. Под този размер нивото на тестостерон е твърде ниско.
(Превод от
http://www.anbg.gov.au/anbg/reptiles/dragon.html)
90 лв 
50 лв
